Села с имената Красен има на поне две места в България. Едното от тях е разположено в русенска област, а това в добричка административно се управлява от община Генерал Тошево. Колона и фрагмент от паметник са открити до добричкото село и са несъмнено две от най-интересните находки в сферата на археологията. Гръцкия надпис е не просто доказателство за безпределната вяра в божеството Хероса, но и слоновата кост прави този материал изключително ценен за археологията. Специалистите успяват да направят приблизителна датировка на своите открития – седми или шести век преди новата ера. Представлява ръка с човешки измерения, но височината е единадесет сантиметра. Ясно се вижда как пръстите държат орех. По-интересна е обаче ореховата черупка – там личи държащ копие конник от времето на траките. В далечното минало тракийските конници са символ на сила и мощ, а много от племената са оставили следи и в България. Копието на конника е насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично.
Ръката от село Красен е уникален по рода си ценен предмет, защото друг такъв не е открит никъде по територията на цялата страна или където и да било в световен мащаб. Керамика от епохата на римляните и траките също бива намерена горе-долу по времето, когато конникът попада в полезрението на археолозите. Но ако не е бил строежът на една ледница, едва ли този уникат е щял да изплува на повърхността. Всичко това дава напълно логични и обосновани предположения, че някъде тук е имало селище от класически римски тип. Колоната от камък от шести век не е единственият намерен предмет на територията на общината, но определено тя е най-интересна и импозантна. Въпросната колона от шестото столетие е употребена вторично. Интересна е още с това, че и от трите ѝ страни има изобразени различни знаци. Поне част от тях са рунически, а за другите не се знае с точност. Въпреки че е намерена край селото, днес колоната се пази на съхранение в музея на румънската столица Букурещ. Популярният учен от същата държава с фамилно име Първан я публикува като напълно автентична и тя придобива стойност от архитектурно естество.
Счита се, че нанасянето на знаците от колоната при Красен е станало на три етапа. С това обаче любопитните факти не свършват. По отношение на формата си знаците се делят автоматично на две категории. В първата влизат тези, които изобразяват рунически надписи на племена от типа номади. Другата категория пък е за знаците, които наподобяват геометрични фигури. Каралии е името на селото, с което то остава поне по време на епохата на турското робство. Преломен момент в неговата история е годината 1942-ра, когато то е върнато в пределите на Южна Добруджа. Тогава именно е прекръстено с названието, останало и към днешна дата. Но същинската промяна идва на 27-ми юни въпросната година, а дотогава е известно като Красно село. Николай Николаев от селото е посланик в Швеция през същата година и остава на този пост до преврата от 9-ти септември. Красно село не се харесва като име на тогавашната управа и тя свиква спешно събрание за промяна на името.
